Защитени територии, биоразнообразие и полезни изкопаеми

Дата на публикуване: 22.10.2020 19:04
   Богатото флористично и фаунистично разнообразие в пределите на общината е обусловено от физико - географското положение и умерено - континенталния климат. Ясно се откроява богатството на крайречни растителни видове и орнитофауната. Биологичните ресурси на общината могат да имат важно стопанско значение за развитието на лов и риболов, билкарство, горско стопанство, туризъм. На територията на общината са определени 5 защитени зони по НАТУРА 2000 за запазване на представителни местообитания и птици. На територията на общината са определени 5 защитени зони по НАТУРА 2000 за запазване на представителни местообитания и птици.

   Със заповед на МОСВ  № РД- 898/22.11.2001 г., в землището на с. Орсоя, община Лом, площ от 150,3 хектара (общо горски и поземлен фонд, в който са и бившите рибарници “Орсоя”) бе обявена за “Защитена местност “Рибарници Орсоя”. Това бе направено с цел да се поддържат и опазват популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната. Включена бе и в орнитологично важните места с европейско природозащитно значение. Мястото е с международен природозащитен статут – биотоп за ценни, застрашени и защитени видове птици и дунавски риби. Рибарниците са отделени с диги от околните влажни ливади. Преобладава тръстика, папур. Около рибарниците се редуват открити водни полщи, тръстикови масиви, мочурливи ливади, сухи хълмове. Бреговете на р.Дунав са покрити със заливни гори.

   Река Лом - защитена зона за опазване на местообитанията, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие в съответствие с Директива 92/43/ЕЕС – за местообитанията.

   Долно Линево – защитена зона за опазване на местообитанията , съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, в съответствие с Директива 92/43/ЕЕС – за местообитанията. Обектът представлява малко по площ льосово степно съобщество, оцеляло по най-високите Дунавски тераси на изток над село Долно Линево. Обхваща сравнително малка площ и е заобиколен от горски и земеделски култури. Обектът опазва едно от малко оцелелите степни съобщества по Дунава.

   Защитена зона „Орсоя” с код BG 0000182 за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на хабитат „Панонски вътрешноконтинетални дюни” и находище на критично застрашен вид „вълниста козя брада”, влючен в Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на Република България. В това местообитание се включват вътрешноконтиненталните дюни, наричани още "гредове", от песъчлив льос и алувиални наслаги, разпространени само в заливните низини край р. Дунав. Най-големи площи имат в Брегово-Новоселската, Орсойската, Цибърската, Островска, Чернополската (Карабоазката) низини. Тези гредове в низините са със смесен произход - алувиален и еолов, и са с различни размери. Най-често дължината им е до няколко десетки метра, а ширината - около десетина метра. Височината им варира – алувиалните са до около 2 м над заливното ниво на р. Дунав и преди да бъдат изградени дигите на реката, са се заливали само при много високи води. Льосовите песъчливи гредове са по-високи - до 5-6 м. На тези дюни често съществува комплекс от различни съобщества - мъхове върху откритите пясъци, съобщества на терофити, включително и много рудерали, отворени до затворени, ксеротермни, многогодишни тревни съобщества. Характерна черта на повечето от тях е силната степен на рудерализация в резултат от човешката дейност. Част от дюните, например в Островската и Карабоазката низини, са разоравани и обработвани в миналото, но тази дейност сега е преустановена. Вследствие на това растителността е силно нарушена. На о-в Персина (Белене) ниски дюни ("греди") разделят големите островни блата. Там в продължение на десетилетия са пасли стада селскостопански животни и силната степен на деградация се дължи на активната паша. По „гредите" на о-в Персина са разпространени ценозите на асоциацията Tribulo-Tragetum, за която е характерно участието на много рудерали - терофити. Най-честите доминанти в нарушените (рудерализирани) растителни съобщества на дюните са Artemisia scoparia, Bromus tectorum, Chondrilla juncea, Conyza canadensis, Cynodon dactylon, Eragrostis minor, Euphorbia chamaesice, Plantago lanceolata var. eriophylla, P. scabra, Portulaca oleracea, Salsola ruthenica, Tragus racemosus, Tribulus terrestris. На места са се съхранили представители и на автохтонната флора като Centaurea arenaria (Карабоаз, Орсоя, Цибър), Allium angulosum (о-в Персина), Tragopogon floccosus. Дюните в Орсойската низина са по-добре запазени, макар че там, както и в Цибърската низина, има много кариери за пясък. За откритите подвижни пясъци са характерни пионерки ценози с участие на Alkanna tinctoria. На тези дюни са разпространени по-затворени ценози с участието, освен на споменатите по-горе видове, още на Apera spica-venti, Elymus repens, Scabiosa argentea, Seseli tortuosum и др., на по-откритите пясъци има и ценози на мъхове - Syntrichia ruralis, Bryum argenteum и др. По льосовите песъчливи "греди" и откоси съобщества формира Kochia prostrata, а на някои от по-сухите билни части на гредовете (например в Беленската низина) се срещат и рудерализирани ксеротермни пасища на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum).

Tърсене