ОБЩИНА ЛОМ

ПЕТЪР ИВАНОВ БЕРКОВСКИ

Роден през 1852 г., Петър Берковски първоначално учи в родния си град Лом при видните възрожденски просветители Кръстьо Пишурка и Никола Първанов. Продължава образованието си в Белградската духовна семинария. Междувременно участва във Втората българска легия (1867-1868 г.) в Белград. Запознава се с едни от най-значителните представители на националноосвободителното движение – Г. Раковски, Васил Левски, Л. Каравелов, П. Хитов и др.  През 1872 г. се завръща в Лом. Заминава в Цариград, откъдето Епархията го назначава за учител в Пловдив, но като такъв остава в Хасково. В началото на 1872 г. при създаването на местния революционен комитет от Васил Левски (в Хасково) Петър Берковски е избран за негов председател. След смъртта на Левски и разкриването на Хасковското съзаклятие (1873 г.) Петър Берковски е осъден на доживотен затвор и е изпратен в Диарбекир, откъдето пише дописки за съдбата на българските заточеници, публикувани във вестниците „Век”, „Напредък”, „ХІХ век” и др.  През юни на 1876 г. успява да избяга и да замине за Одеса. Научавайки за Сръбско-турската война, тръгва за Сърбия, но по пътя заболява и остава в Румъния. През зимата на 1876 – 1877 г. е учител в Браила.   Петър Берковски постъпва в Българското опълчение на 3 май 1877 г. Преминава успешно целия поход на Българското опълчение от Карпатите до Стара планина и бива зачислен като ординарец при щаба на началника на Опълчението генерал Столетов. През май 1878 г. е окръжен управител в Хасково. От 26 ноември 1878 г. е на щат на 25-та Хасковска пеша дружина на Българска земска войска. Повишен в чин подпоручик на 28 май 1879 г. През 1882 г. е избран за кмет на Хасково и за председател на Българското училищно настоятелство. От правителството на Княжество България е назначен за политически агент в Източна Румелия с мисия да работи за Съединението. В изпълнение на поставените му поръчения организира издаването на в. „Съединение” (1882 г.) и е негов редактор.   Заемал e следните административни длъжности: околийски управител в Ловеч, окръжен управител в Оряхово, окръжен управител в Ловеч и Лом, видински окръжен управител, окръжен военен началник, комендант и председател на Временния военен съд в Лом. Умира на 15 март 1892 г. в Лом.

ПРОФЕСОР ДИМИТЪР ТОМОВ

Проф. Димитър Томов е сред онези творци, които оставят трайна следа в развитието на българското изобразително изкуство. Роден е през 1934 г. в гр. Лом. Завършва Ломската гимназия. Приет е в Художествената академия в София. От 1969 г. започва участието му в Общи изложби на СБХ. Член е на СБХ от 1973 г. Преподавател е във ВИТИЗ по специалност „Анимация” от създаването й през 1979 г. Доцент е от 1986 г. и зав. катедра от 1994 г. В същата година става професор. Носител на орден „Кирил и Методий”. Димитър Томов е сред малцината творци, чиито талант се проявява в художествения живот в цялото си многообразие. Рабти в областта на живописта, рисунката, портрета, шаржа, карикатурата и анимацията. С живописни творби е взел участие в почти всички ОХИ, а така също и в колективни изложби и международни прояви на СБХ в Полша, Куба, СССР, Канада, Белгия, Виетнам, Чехословакия, Мексико, Унгария. Особено ползотворни са творческите му командировки в Русия, Германия, Франция, Италия, Виетнам в периода от 1986 г. до 1989 г. Представя самостоятелна изложба живопис в Унгария, на живопис и рисунка – в Пловдив, както и юбилейна в София. Получавал е многократно награди за живопис и отличия от конкурси. Медал от Биенале на живописта в Сопот – Полша 1978 г. Той е художник, постановчик и сценарист на 10 анимационни филма. За тях проф. Томов получава 8 международни и 6 национални награди. Филмът „Веселяци” получава първа награда – Варна- за най-добър анимационен филм през 1969 г., „Сребърен пеликан” и наградата на ФИПРЕСИ на международен кинофестивал в Мамая (Румъния)1970 г. Награда на Международен фестивал в Аделайда (Австралия)1970 г. Почетен диплом от Окленд (Нова Зеландия) 1970, почетен диплом Монтевидео – Уругвай на Осмия международен кинофестивал 1971 г. Престижни награди отличия също получават филмите „Урок по социология”, Толбухин 1975, Пловдив 1975 г., „Комисия” – Пловдив 1976 г., „Колоната” – Толбухин 1977 г., гр. Тампере (Финландия)1978 г. и Лайпциг (ГДР) 1979 г. , „Понеделник – ден за добри дела” – Толбухин - 1980 г., гр. Хихон (Испания) 1978 г. Участва в почти всички изложби на карикатура у нас, както и в много международни биеналета и конкурси в Нови сад, Брюксел и Монреал, където печели много награди. Прави самостоятелна изложба карикатура в Монголия, специална награда от конкурс 1978 г., първа награда от Международен конкурс 1987 г., колективна награда на председателя на италианския сенат от гр. Бордигера (Италия) 1969 г. Негови творби са притежание на редица салони на изкуствата в чужбина и в НХГ, СХГ(София) и на галериите в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Габрово, Пазарджик, Плевен, Монтана, Самоков, Елена, Исторически музей Лом и др.

НИКОЛА КАНОВ

Роден е в гр. Лом през 1864 г. В първите си опити в рисуването като ученик е насърчаван от своя учител чеха Игнатий Ирасек. След завършване на средното си образование Никола Канов става учител в родния си край от 1885 до 1888 г. През август 1888 г. постъпва в архитектурния отдел на Императорската художествена академия в Санкт Петербург. Премества се в Мюнхен и от 1889 г. до 1892 г. е студент в Техническото висше училище в отдела по архитектура и строителство. През лятото на 1892 г. Канов се записва в Мюнхенската художествена академия в класа по живопис на проф. Йохан Каспар Хертерих (1843-1905), при когото следва до 1895 г. След завръщането си в родината е назначен за учител по рисуване в Габрово и Русе, след 1898 г. – в родния си град Лом, където работи до 1925 г. В малкото достигнали до нас негови произведения – живопис и рисунки – стилът му следва традициите на класическия реализъм. Награден е през 1921 г. с царското отличие „офицерски кръст – народен орден за граждански заслуги”. Остава в паметта на поколения граждани на Лом като обичан, уважаван и всеотдаен преподавател и художник. 

АЛЕКСАНДЪР ОБРЕТЕНОВ

Роден е през 1878 г. в гр. Лом. Получава художественото си образование в чужбина. Първоначално в Русия – в Средното художествено училище в Одеса (датирана фотография от 1901 г.) и в Художествената академия на Санкт Петербург. Пребивава и в Москва. По-късно отпътува за Германия. Специализира в Мюнхенската художествена академия от зимния семестър на 1904 г. в класа по живопис на проф. Ото Зайц (1846-1912). Няколко години живее и работи в Мюнхен и Берлин, рисува пейзажи, участва в изложби. Завръща се в България около 1913 г. По време на Първата световна война е военен художник. До пенсионирането си е учител по рисуване в родния си град Лом – в Първа и Втора прогимназия. Свободното му творчество включва предимно пейзажи, чийто резбовани рамки изработва сам. Творбите си показва на изложби в Лом най-често съвместно с колегите си Петър Панайотов и Илия Костов.  Запазените оскъдни данни и документи за живота му, както и единични творби, се намират в Исторически музей Лом и в частни сбирки. 

ДЯДО ЦЕКО ВОЙВОДАТА (1807-1881)

Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. С оръжие в ръка кръстосва из горите на Хайдушки дол, та да защити българската чест и българското име. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1850 г. участва внай-голямото въстание в Северозападна България – „Раковишката буна”. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османскатаимперия Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство игордо великолепие. Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинскияконак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците. ВКримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-рарана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевскикръст. В 1862-1867 г.Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски иКараджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рании счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ. В Освободителната за България Руско-турска война/1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златногвоздейче на самарското знаме просълзен: „ Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери.Да възкръсне България!” След Освобождението е подпредседател на Великото народно събрание.

КРЪСТЬО ПИШУРКА (1823-1975)

Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г.,получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г.На 12 декември същата година организира там първото театрално представление в България, с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Другата пиеса, която подготвя, „Велизарий“ става причина Пишурка да бъде арестуван от турските власти. Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги - „Сбор от български песни”/1864/, „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки”/1871, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“. Изявява се икато преводач на пиесите „Аделаида, алпийската пастирка“, /1857/ „Опелото на Исуса Христа“ /1869/, „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ /1870/ „Момина китка или книга за секого“, „Рахилин плач“. Пишурка умира в Лом на 6 януари 1875 г. Драматичният театър към ломското народно читалище „Постоянство” носи неговото име.

ДИМИТЪР МАРИНОВ (1846-1940)

Бележит български етнограф, историк, обществен и читалищен деец. Роден е във Вълчедръм, Ломско, но от малък останал сирак и е осиновен от ломския търговец Марин Бонов-Стамболията.Ученик на Кр.Пишурка и Никола Първанов и продължител на тяхното дело. Завършил филологическия отдел на философския факултет на Великата школа в Белград. Димитър Маринов заема много длъжности - главен учител,председател на Ломския окръжен съдебен съвет, окръжен управител на Лом,директор на мъжката гимназия в Русе, директор на Девическата гимназия в София,директор на Народната библиотека, създател и пръв директор на Етнографския музей в София. Димитър Маринов е сред най-изявените строители на съвременна България след Освобождението, като депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Близък на такива политически личности като Стефан Стамболов,Драган Цанков, Петко Каравелов и др. Димитър Маринов е енциклопедична натура с разностранни интереси и изяви. Освен като изследовател-етнограф се проявява и като активен журналист-сътрудничи или редактира в-к “Балкан” /1881/, Цариград,”Работник” /1881-Русе/, ”Свобода”, ”Новини”/1899-1903/, ”Борба”/1914,Русе/;сътрудничил на списанията “Българска сбирка” и “Български преглед”. Плод на талантливото перо на Д. Маринов са много научни трудове, сред които се открояват “Жива старина “- седем книги, ”История на българската литература”,”Политически движения и въстания в Западна България”, ”Стефан Стамболов и новейшата ни история”, ”История на града Лом и Ломска околия”, ”Спомени из моя живот или моята биография”. Надарен с жизнено и творческо дълголетие, Д.Маринов оставя ярки следи в нашия обществен живот. Той е този тип личности,чиито живот и дело впечатляват не само съвременниците, но и следващите поколения.

НИКОЛА ПЪРВАНОВ (1837-1872)

Ученик на Кръстьо Пишурка, Никола Първанов се утвърждава като голям книжовник, просветен и читалищен деец. Завършил Историко-филологическия факултет на Велика школа в Белград. Допринесъл за развитието на читалищното дело, а в областта на просветата Никола Първанов създал класното училище, като горна степен след основното. През 1868 г. основал младежко ученическо дружество с 101 членове. Бил е избран за делегат от Лом и Видин за българския Народен църковен събор в Цариград в 1871 г. Оставя значително за времето си публицистично наследство като активен сътрудник на вестниците “Право”, ”Турция”, ”Време”,”Македония” на П.Р.Славейков, сръбските вестници “Световид”, “Гласник”, българските списания “Читалище”, ”Български книжици”. Никола Първанов е и един от първите научно подготвени филолози у нас преди Освобождението. Автор е на две книги сезиковедски характер “Бележки връхь граматика-та за новобългарския език от Ив.Момчилова ,Русчукь,1868 г.” и “Извод из българската граматика,Русчук,1870г.”-един от първите сериозни опити за системна научнаграматика на български език –фонетика и морфология. Личността на Н. Първанов е оценена високо от Л. Каравелов по случай смъртта на просветителя: “Тая година българите изгубиха йоще едно лице, което е достойно за вечна памет. Първанов беше голям патриотин”, в-к “Свобода”, 1872 г.

ТОДОР ЙОНЧЕВ (1859-1940)

Роден в гр. Лом на 9 декември, 1859 година. Расте в голямото патриархално семейство на чорбаджи Йончо Тончев и Анастасия. Първоначалното си образование получава в Ломското взаимно училище. Възпитаник на даскал Кръстьо Пишурката.Чрез Феликс Каниц и екзарх Антим Първи, заедно с 20 българчета, е стипендиантна Австрийския Ориенталски музей. Отначало те преминали най-напред гражданско училище и Педагогическо училище с четиригодишен курс през 1881 год. Във ВиенаТодор Йончев посещава и Консерватория, където изучава пиано и цигулка. След завръщането си в България е назначен от Министъра на Народното просвещение за учител в Шуменското педагогическо училище. Тук, в 1883 г., създава първото ръководство по гимнастика. През 1885 година Тодор Йончев продължава образованието си в Цюрих, Швейцария, където завършва агри културна химия в Политехниката. След дипломирането си по покана на директора е назначен за асистент на агри културната химическа станция. Придобил титлата професор, той се завръща в България, за да служи на Отечеството си. Тук създава семейство и три деца. Със своите дела Тодор Йончев е един от строителите на Нова България и неслучайно е определен като един от 100-те най-влиятелни българи в нашата история(макар и в допълнителния списък). Основател e на Първото гимнастическо дружество в България през 1895 година. Инициатор e а създаването на Съюза на Българските гимнастически дружества "Юнак" през 1898 г. Тодор Йончев е вдъхновител на Олимпийската идея и ръководител на българската делегация за възстановяване на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 година.Благодарение именно на неговата инициатива България се счита за една от 14-те страни възобновителки на тези олимпийски игри. Един от законотворците в областта на физическата култура, Тодор Йончев има големи заслуги и в областта на химията. През 1901 г.той основава първото дружество на химиците в България 1901 г., първоосновател е и на първата кооперация в България. Човек ерудит,един от най-учените мъже за времето си, той остава със запазено достойно място в българската история.

НИКОЛА ЛОГОФЕТОВ (1880-1945)

Адвокат, роден в Лом. Бил е народен представител в ХХІV Народно събрание,поддръжник на Демократическия сговор. Участвал в три войни. Носител на “Орденза граждански заслуги”. Бил е главен редактор на вестник “Земеделско право” и привърженик на безпартийното управление “…всеки народен представител от каквото и съсловие да бъде, да слуша винаги своя разум и само своята съвест, но без подценяване тогова или оногова…”. Избран е за председател на ХХV Обикновено Народно събрание. През пролетта на 1943 г.е отстранен от поста. Осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 01.02.1945г. заедно с регентите.

ПЪРВАН ДРАГАНОВ (1890–1945)

Роден В Лом. Възпитаник на Военното на Негово Царско Величество училище в София и Военна академия в Германия. След Първата Световна война в продължение на дванадесет години служи като пръв адютант на цар Борис ІІІ. От 1932 г. се отдава на дипломатическа кариера. Последователно заема постовете на военен аташе в Берлин, легационен съветник в Париж, извънреден пратеник и пълномощен министър във Виена, пълномощен министър в Мадрид. По време на управлението на министър-председателя Ив.Багрянов от 1.06. до 2.09. 1944 г. Първан Драганов е министър на външните работи и вероизповеданията. Приятел на Германия, но с резерви за присъединяването на България към Тристранния пакт, поради което  е отзован от Берлин като дипломат. Личността на Първан Драганов като ломчанин,служил вярно на Отечеството си, е оценена в книгата “Традиция и бъдеще. 120години българо-австрийски отношения”. След 9.09.1944 г. е осъден от Народниясъд като външен министър. В разцвета на силите си /четири дни преди да навърши55 години/ Първан Драганов е разстрелян през нощта на 1 февруари 1945 г.

Псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена в Лом. Именита поетеса, наречена“дете-чудо на българската литература”. Завършва славянска филология в СУ“Св.Климент Охридски”, където усилено пише стихове, открива дарованията и срещапроф. Александър Балабанов-ръководител на Катедрата по класическа филология вСофийския университет. Съдбоносна среща предопределила бъдещия й живот.Професорът й става кръстник и представя първата й публикация в 1931 г. с псевдонима ЯнаЯзова. През следващата 1932г. е избрана за член на Клуба на българскитеписатели, в който членуват Евгения Марс,Фани Попова-Мутафова, ЕлисаветаБагряна, Дора Габе и др. Особено активен за разностранния талант на Яна Язова епериода 1932-1944. Издават се стихосбирките “Язове”/1931/, ”Бунт”/1934/ и“Кръстове”/1935/, романите “Ана Дюлгерова”/1936/ и “Капитан” /1940/. В периодичнияпечат публикува разкази, статии, пътеписи, есета, спомени,афоризми. Нейнистихове са превеждани на есперанто, чешки, сръбски и украински езици. Френскиятлитературовед Жорж Ато я включва в обзорната си статия за българскаталитература в голямата енциклопедия Ларус – повод на Язова да замине за Париж ида се запише в Сорбоната, където учи френска филология. Предприема пътувания вЕвропа- Германия, Франция, Унгария, Австрия, Гърция и Чехия, в Близкияизток-Турция, Палестина, Египет, Сирия. Впечатленията си от преживяното пристранствуванията отразява по-късно в романа си “Александър Македонски”. След9.ІХ.1944 г. Яна Язова прекратява литературните си изяви, но в самота иизолация тя създава най-значителного си творение-историческата трилогия“Балкани” /”Левски”, ”Бенковски”, ”Шипка”/. Интерес представляват книгите“Сол ипипер” с 500 афоризми и 50 карикатури на проф. Ал.Балабанов, както и “Златнизърна на скръбта”със 272 афоризми. Житейският път на Язова завършва многотрагично. Умира при неизяснени до сега официално факти, след загадъчната йсмърт през 1974 г.Голяма част от оригиналните й ръкописи, картините и бижутата са задигнати. Взапазения дневник на Язова, издаден в 2002 г., поетесата прави едно признание от 1962 г.: “Живях и красиво, итрудно, но винаги за творчеството си…”

ТОДОР БОРОВ (1901-1993)

(псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров)

Роден в Лом, внук на Еленка Ценко Тодорова (основателка на първото вБългария женско дружество). Изтъкнат български библиограф, библиотековед,литературовед. Организатор и директор на Българския библиографски институт(1941-1964), проф. по библиография в СУ “Св. Климент Охридски”, директор наНародната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”. Сътрудничил на изданията наЮНЕСКО. Един от редакторите на 10-томното издание на съчиненията на Елин Пелин.Участва в основания от проф. Ал. Балабанов литературен в-к “Развигор”. ТодорБоров поддържа дългогодишни приятелски отношения с Елин Пелин, а проф.Балабанов почита като свой незаменим учител. Той е автор на книгите “Стъпки попътя на един дълголетник - 1901-1991”,“Живот с книги” (1942-1972). Ръководи издаването на библиографски справочници.Проф. Тодор Боров е баща на световноизвестните учени проф. Иван Тодоров, д-р нафизическите науки - ядрен физик, академик - 1974 г. и Цветан Тодоров -семиотик, лингвист и литературовед, почетен доктор на Софийския университет. От1963 г.Цветан Тодоров живее в Париж, проф. в Сорбоната. Научните му изследвания савърху проблемите на структурализма и семиотиката. Автор е на “Поетика на прозата”,“Теория на символа” и др.

Проф. ЙОРДАН ГАВРИЛОВ (1904-1993)

Професор Йордан Гаврилов е роден на 8 август 1904 г. в град Лом. Катоученик свири в детската оперета и оркестъра на Педагогическото училище.Продължава музикалното си образование при Никола Арабаджиев в София. През 1928година постъпва в консерваторията в Лайпциг, Германия. Завръща се в родния сиград през 1931 година. С основаната от него музикална студия изнася концерти вЛом и София, където гостува със струнния оркестър във Военния клуб. Занаправените записи в радио „София”. проф. Иван Камбуров пише най-ласкавиотзиви. През 1942 година заминава с със семейството си в Германия, къдетопреподава цигулка в консерваторията в Лайпциг и свири в Щадсопера и оркестърана Гевантхаус. След 9 май 1945 г. по поръчение на коменданта на Берлин организирапървите концерти с Берлинския симфоничен оркестър, дирижира и оркестър„Чайковски” към радио „Берлин”. Завръщайки се в Лом през 1951 година, основавадетската музикална школа с помощта на съпругата си Кети Гаврилова. Със струннияоркестър на школата изнася концерти в Лом, Свищов, Оряхово и др. градове.Диригент е на оперетния театър до 1956 година. На националния преглед на оперетнитетеатри през 1953 г.с оперета „Трембита” от Милютин печели първо място. Установяв се в гр. Русеслед 1956 година и създава музикална школа, където работи до окончателното сизаминаване в Германия поради заболяване на съпругата му. В Берлин преподава цигулкаи китара в обществена музикална школа. Със свои ученици гостува в Лом през 1982 г. на среща на младитеизпълнители от крайдунавките градове. Професор Гаврилов създава многоталантливи музиканти, прославили България по целия свят, като Симеон Пиронков,Михаил Милков, проф. Сашо Гаврилов, проф. Стефан Попов, проф. Аврам Попов и др.

Проф. АВРАМ ПОПОВ

Роден е в Лом. Талантлив цигулар, завършил Музикалната академия при проф.Боян Лечев и аспирантура в Ленинградската консерватория. Специализира във Виенапри проф. Франц Самохил. Професор, преподавател по цигулка в университети вРусия, САЩ, Германия. От 1987 г. е концертмайстор в град Саарбрюкен, Германия. Заголемия му принос в развитието на музикалната култура на Германия, ломчанинътпроф. Аврам Попов е удостоен с почетната титла “камермюзикер”, връчена му личноот Оскар Лафонтен. Даровитият цигулар е изнесъл над 300 концерта в Европа,Америка и Азия. За пръв път в България изпълнява в една концертна вечервсичките 24 капричии на Паганини. За проф. Аврам Попов специално са написаницигулкови сонати от Стефан Драгостинов и Пенчо Стоянов, както и концерт зацигулка от Михаил Пеков. Свирил е на една сцена с легендарните Хосе Карерас иАлексис Вайсенберг и още редица световно известни музиканти и диригенти. Удостоене със званието “Почетен гражданин на Лом” за изключителен принос и трайнипостижения от особено значение за развитието на духовната ни култура.

Проф. СТЕФАН ПОПОВ

Роден е в Лом през 1940 г.Именит виртуоз-виолончелист, възпитаник на Московската консерватория, къдетонегов учител е великият проф. Мстислав Ростропович и завършва образованието сисъс златно отличие. През 1966 г. спечелва награда от конкурса “Чайковски”, лауреат ена международни конкурси във Виена, Флоренция, Женева. Майсторските му изпълненияпо най-големите сцени спечелват признанието на критиката и публиката. През 1971 г. е поканен запреподавател по виолончело в Бостънската консерватория. От 1977 г. живее и работи вЛондон като концертиращ артист и професор-преподавател по виолончело в “Гилтхолскул”, получава и титлата почетен доктор. Проф. Стефан Попов води майсторскикласове по виолончело в България, Гърция, Англия. Талантливият инструменталист,разнасял десетилетия славата на страната, е удостоен със званието “Почетенгражданин” на Лом за изключителен принос и трайни постижения за развитието надуховната ни култура.

Проф. САШКО ГАВРИЛОВ

Световноизвестен цигулар, роден в Лайпциг, но детските му години минават вЛом, където неговият баща проф. Йордан Гаврилов основава музикална студия.Богатата творческа биография на Сашко Гаврилов започва от юношеството –17-годишен е вече солист на Дрезденската филхармония и на ЛайпцигскияГевантхаус оркестър. Сашко Гаврилов, който свири на “Страдивариус”, е канен отреномирани оркестри по световните сцени. Изнасял е годишно по 150-200 концертагодишно в страните на Европа и Азия с диригенти като Пиер Булез, сър ГеоргШолти, Мишел Гилен, Хироши Вакасуги. Сашко Гаврилов е първият българин, носителна престижната награда “Паганини”. Гостувал е на софийските музикални седмици,фестивала “Варненско лято”, както и на концерти в Лом, Враца, Видин и др. Живеев Германия и предава уменията си като професор във Висшето училище по музика вКьолн, където води само майсторски класове. За приноса си към световнатамузикална култура и развитието на културния живот в Лом,както и за дарителскатаси дейност, Сашко Гаврилов е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Лом.

СИМЕОН ПИРОНКОВ (1927-2000)

Роден в Лом. Завършва Музикалната академия в София със специалносткомпозиция и диригентство. Оставя богато музикално наследство като автор на над220 творби - симфонични, камерни, хорови и солови песни, пиеси за пиано,театрална музика, ораториите “Житие и страдание грешнаго Софрония” (в чест на1300 год. Българска държава), ”Истинската апология за Сократ” (по текст наКостас Варналис), на операта “Добрият човек от Сечуан” по Бертолд Брехт. СимеонПиронков е написал музиката за над 40 игрални филми, между които са: ”На малкияостров”, ”Крадецът на праскови”, “Обич”, ”Хан Аспарух”, ”Черните ангели”, ”Цари генерал”, ”Голямото нощно къпане”, ”Инспекторът и нощта”, както и надокументални , научно-популярни и анимационни филми. Изпълнители на музиката наСимеон Пиронков са най-изтъкнати български инструменталисти, оркестри,диригенти, хорове и оперни театри, направили я достояние на европейскатапублика в Германия, Австрия, Франция, Холандия, Швеция, Белгия, Полша, Русия,Италия, Англия, Словакия. За цялостното си творчество Симеон Пиронков еудостоен с високата и престижна награда “Готфрид фон Хердер” на Виенскияуниверситет през 1985 г.Носител е на високи наши и международни отличия.

МИХАИЛ МИЛКОВ(1923-2003)

Роден в Лом. Завършва Българската държавна консерватория през 1952 г., от тогава започвадейността му като хоров диригент. Повече от 40 години ръководи създадения отнего Смесен хор на Българското национално радио. С този хор са направени около500 записа на песни, балади, кантати, оратории и др. творби от български ичужди композитори. Повечето от тези записи се съхраняват в златния фонд на БНР.В продължение на 22 години М. Милков ръководи и друг известен състав -“Роднапесен” при Столичния народен съвет. От 1976 г. до последните дни от живота си е главендиригент на мъжкия хор “Кавал”, изведен от Маестро Михаил Милков на високопрофесионално ниво. От 1881 г.в продължение на пет години, той е диригент и на хор “Дунавски звуци”, Русе. Сръководените от него хорове са изнесени концерти в Гърция, Турция, Румъния,Русия, Италия, Испания, Франция, Англия, Литва, Естония, Армения, Япония,Израел. Спечелва награди на международни конкурси във Франция, Италия, Англия.Работил е съвместно с диригенти от световна величина като Херберт фон Караян,Рикардо Мути, Клаудио Абадо. За приноса към българската култура като диригент иобщественик е удостоен с ордените “Кирил и Методий”- І и ІІ степен,”Старапланина”- І степен, множество отличия - медали, значки и грамоти за високихудожествени постижения. Почетен гражданин е на София, Русе, Лом и Лайпциг(Германия).

АЛЕКСАНДЪР РАЙЧЕВ

Изтъкнат български композитор, роден в Лом, принадлежи към изключителнодаровита фамилия, брат е на композитора Виктор Райчев (автор на популярнатаоперета “Младостта на Маестрото”) и на Ромео Райчев - диригент в Стара Загора ис принос за най-добрите години на Русенската опера. Александър Райчев получавамузикалното си образование в Българската държавна консерватория като ученик покомпозиция на Панчо Владигеров. Отличава се с активна творческа дейност и бързоси извоюва място сред българските музикални дейци. А. Райчев се изявява катоавтор на голям брой произведения от почти всички жанрове. Написал е многосимфонични творби: сонати, пиеси за пиано, две оратории, увертюра “Светли дни”за откриването на Мартенски музикални дни в 1967 г. в Русе, три симфонии,от които Симфония №2 “Новият Прометей” заема изключително място в симфоничнотони изкуство. Широка популярност получават балетът “Хайдушка песен”,симфонията-кантата “Той не умира”. Значително внимание Александър Райчев отделяи на песенния жанр: солови, хорови, забавни, детски песни. Между значителнитему произведения са оперите “Мост”, ”Тревога” и “Хан Аспарух”, и оперетата задържавния музикален театър “Славеят на Орхидея”. За принос към развитието набългарската национална култура Александър Райчев е награден с орден “Старапланина”.

Академик ИВАН ДУРИДАНОВ

Роден е в с. Крива бара, Ломско. Изтъкнат български езиковед. Научната мудейност започва като асистент от 1951 г. в катедрата по общо и сравнително езикознание приФилологическия факултет на Софийския университет. От 1962 г. е редовен професор,защитава докторска дисертация през 1976 г. Избран е за член-кореспондент на БАНпрез 1981 г.,а през 1995 г.Иван Дуриданов е избран за академик. Научното дело и книжовното му наследствосе състои от 8 издадени книги и монографии и над 300 научни статии, рецензии,публикувани у нас и в чужбина-Германия, Русия, Полша, Чехия, Румъния, Белгия,Сърбия, Унгария, Швеция и Швейцария. С Лом е свързана първата монография потопонимия и пръв значителен научен труд на Иван Дуриданов - “Местните названияот Ломско”, изд. на БАН,1952 г. Други негови книги са ценен принос в областтана индоевропейското, славянско, балканско и българско езикознание: “Езикът натраките”, “Тракийско-дакийски студии”, “Към проблема за развоя на българскияезик от синтетизъм към аналитизъм”, ”Библиография на българската ономастика“,“Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор.” Запреподавателската си дейност и научния принос към езикознанието е награден сорден “Кирил и Методий”- І степен. По случай 80-годишнината му е удостоен съсзванието “Почетен гражданин на Лом”.

Проф. д-р СИМЕОН ДАМЯНОВ (1927-1986)

Роден е в село Сталийска махала, Ломско. Започва своя изследователски път научен-историк като педагог и директор на ломската гимназия “НайденГеров”/1959-1961/. Специализира в Нант, Франция и по-нататъшните му научниизследвания са посветени на нейната история и влиянието й на Балканите. Четелекции във ВТУ “Св.св.Кирил и Методий”. Работи като ръководител секция в Институтапо Балканистика при БАН, а в последните години от живота си е директор наНационалния исторически музей-София. Автор е на редица ценни научни трудове:“Ломският край през Възраждането” /1967г./, “Франция и българската националнареволюция” /1968 г./ , “Българо-френски икономически отношения ХІХ и нач.ХХв.,”Великата френска революция 1789-1799“, “Френската политика на Балканите 1878-1953” /1977 г./, “Българиявъв френската политика /“1985 г./ Един от редакторите на “Сто години културен живот вград Лом юбилеен сборник”/1961 г./

Д-Р ХЕРНАНИ ЦИБРАНСКИ (1931-2006)

Роден е на 9 май 1931 г.в гр. Нанси, Франция, в семейството на зъболекари.Въэпитаник е на ломскатагимназия ПГ „Найден Геров”, а висшето си образование завършва в Медицинскаакадемия – София, специалност „хирургична стоматология”. Установява се в Лом иработи в стоматологичната клиника, на която заема длъжността главен лекар. Д-рХернани Цибрански посвещава четири десетилетия на борба за здравето на хората иуспоредно с професионалните си задължения развива обществена и културнадейност. Творческото горене на д-р Цибрански, възрожденският му дух ивсеотдайност му отреждат заслужено място на личност със знаково присъствие вкултурния летопис не само на Лом, но и в национален мащаб. Хернани Цибрански еедин от малцината ломчани, включени в енциклопедия „България”, том 7, и всборника „Кой кой е в България” (1988). Председател на НЧ „Посотянство”,преподавател в Детската музикална школа, художествен ръководител и диригент наЛомския оперетен театър, осъществил 30 постановки на прочути заглавия отоперетната класика. Хернани Цибрански е известен като Маестрото съсзаболекарските клещи. За половинвековната си творческа дейност д-р ХернаниЦибрански е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий”, ”Заслужил деятел накултурата”, носител е на златни медали и лауреат на републиканските фестивалина художествената самодейност. Почетен гражданин на гр. Лом.

ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ

Роден е в Лом на 27 януари 1938 г. Личното му име по рождение е Фарук. В рода му медицината е на особена почит – чичо му, брат на баща му, е завършил през 1943 г. медицина в Хайделберг – Германия, а бабата на дядо му Василиса Чиркова, която е от гръцки произход, е била професор по медицина и лекар на семейството на Лев Николаевич Толстой в Русия. Завършва средното си образование в Ломската гимназия през 1955 г.  и Висшия медицински институт в София през 1962 г.

От 1962 г. до 1966 г. е ординатор и хирург в Белоградчишката болница, поемайки длъжността от проф. Георги Златарски. През 1967 г.  се премества в Ломската болница, където се оженва за първата си съпруга Веселина от с. Арчар, а след това заминава на специализация в Западен Берлин в клиниката на чичо си и при известния кардиохирург проф. Бюхлер.  Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.

През 1984 г. проф. Чирков се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. На 14 май 1986 г. проф. прави първата в България, на Балканите и в целия източен блок успешна сърдечна трансплантация.

От 1990 г. до 1997 г. Чирков е директор на УМБАЛ “Света Екатерина“ – София.  През 2003 г. прави и първата в нашата страна белодробна трансплантация. Консултант и кардиохирург в болница „Токуда“ - София. От 2015 г. проф. Чирков започва набиране на средства, създаване на екип и подготовка за изграждане на нова и изключително модерна кардиологична болница във Варна, където живее и работи като консултант и лекуващ лекар до последните си дни.

Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации. Проф. Александър Чирков е носител  на редица научни и държавни отличия, сред които и най-високото държавно отличие орден „Стара планина“. Депутат е в VII-то Велико Народно събрание.

Умира на 24 ноември 2020 г. във  Варна. Кремиран е във варненския крематориум. Урната с пепелта му е поставена в гроба на съпругата му в Германия.

ЕМИЛ АНДРЕЕВ

Роден в Лом през 1956 г. Завършил английска филология във Велико Търновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, журналист - гл. редактор на в. “Ломски вестник” и във в-к “Стършел”, като преводач и преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Емил Андреев става известен с книгите си“Ломски разкази” (1996), сборниците “Късен сецесион” (1998), ”Островът напияниците” (1999). Автор е на пиесите “Иманяри”, ”Бебето”, а комедията “Да убиеш премиер” е поставена на сцената на Сатиричния театър, София. През 2005 г. ”Стъклената река” е обявен за най-добър български роман и заслужил наградата на читателите и на журито. На успех сред читателите и литературната критика се радва и вторият му роман “Проклятието на жабата” , излязъл в края на 2006 г. Пиесата “Чудото с огнената вода” е своеобразно продължение на “Да убиеш премиер”. Критиката го нарича опиянител-разказвач.Сравняват го в с Йордан Радичков заради начина, покойто са подредени неговите истории. Творби на Емил Андреев са превеждани на английски, полски и сръбски езици. Емил Андреев е носител на званието "Почетен гражданин на Лом".