Инфраструктура
Дата на публикуване:
16.07.2014 07:52
Пътна мрежа
През община Лом минават пътищата от републиканската пътна мрежа: II-11 – Видин – Лом – Козлодуй и Е-79 – Лом - Монтана - София. В общината липсват първокласни пътища, основната част, 42,4 км са ІV-ти клас (от които 3,3 км са земни пътища), 20,1 км са третокласни, 52,7 км - второкласни. Пътищата осигуряват връзки по направления: Лом – Монтана - София, Лом - Козлодуй, Лом - Белоградчик, Лом - Бяла Слатина - Плевен и Лом - Видин. Уличната мрежа в града е с дължина 48 548 м, от които 40 040 м са асфалтирани (82,5%) ; 2 173 м са с калдъръмена настилка (4,5%); 3 685 м. са с настилка от паваж (7,6%) и 2 650 м са земни пътища (5,4%). Всички пътища в населените места на общината са с трайна настилка.
Железопътен транспорт
През територията на общината преминава 12 км електрифицирана жп- линия. Гарата в град Лом е със 17 коловоза. Изградените отделни нормални ЖП коловози, които свързват гара Лом с “Винарна поломие” АД, “Ломски мелници” АД, “Балканкар Дунав” АД, “Топливо” АД, “Пристанищен комплекс” АД и складовата зона, позволяват извършването на товаро-разтоварна дейност и включване в националната жп-мрежа.На гара Лом има обособена товаро-разтоварна гара с два обслужващи крана – портален и РДК (магнитен). В района на гарата има вdгонно-ремонтна работилница, в която се извършват ремонти на повредени вагони (без основни ремонти).
Воден транспорт
“Пристанищен комплекс” Лом е разположен на км 741 +800 до км. 743 на река Дунав. Разположен на 29,9 хектара (включително 8,8 хектара акватория), днес той представлява многофункционално пристанище за обработка на насипни, генерални и други товари. В него се реализира около 40% от товарооборота на българските речни пристанища. Пристанището е осигурено с достатъчно автомобилни и железопътни подходи, което позволява обработването на корабите да се извършва директно и индиректно.Местоположението на пристанището и удобните сухопътни връзки във всички посоки южно от река Дунав влияе благоприятно на града, който се превръща във важен транспортен център в Северна България.
Водоснабдяване и канализация
Водоснабдяване
Лом е първият град в страната след столицата с модерен водопровод, пуснат в експлоатация през 1903 г. след договаряне с представителството на германската фирма “Манесман” за доставка на чугунени водопроводни тръби. До изграждането на водопровода града се е водоснабдявал от 22 постоянно течащи естествени водоизточника. С разрастването на града се изграждат нови резервоари и водопроводи, които постепенно са водоснабдили ниските и високи части на града. Към настоящия момент града е водоснабден 100 %. Дължината на цялата водопреносна система е 131 899 м.За водоснабдяването на град Лом са изградени 6 водоснабдителни системи с общ среднодневен дебит на водата 212 л/с. В действие са 4 системи с общ дебит 150 л/с.
Изградената през периода 1970-1975 г. водоснабдителна система “Добридол” е основната система за водоснабдяване на град Лом, която осигурява 87% от водоподаването и включва два помпени агрегата (работен и резервен).
Уличната разпределителна водопроводна мрежа е изграждана в продължение на много години от различни тръби: чугунени, стоманени, азбестоциментови и полиетиленови. Поради разнообразния релеф /респективно улични нивелети/ на града, водопроводната мрежа в хидравлично отношение се разделя на 3 зони - ниска, средна и висока. В северозападния край на град Лом, чрез две дренажни водохващания и помпена станция, се подава вода директно в уличната водопроводна мрежа на кв. “Боруна” и ниската зона на град Лом.
Канализация
Разположението на град Лом върху силно наклонен терен и високи подпочвени води създаваха изключително големи проблеми по отношение използване на старата канализация, непригодна за механично почистване и отвеждане на отпадни и дъждовни води. Всички тези проблеми наложиха изграждане на нова канализационна система – довеждащ главен колектор. Изграден е І-ви етап с обща дължина 2 600 м и който със своите конструктивни особености позволява почистване при необходимост. Изграждането му премина през три етапа на изпълнение. Първи етап (17.08.1998 г.–30.09.1999 г.), втори етап (01.10.1999 г.–30.09.2001 г.)и трети етап (01.10.2001 г.–31.12.2002 г.). Новоизграденият главен колектор е от смесен тип и битово-фекалните отпадъчни води се заустват без пречистване в река Дунав.За цялостно завършване на градската канализационната система е необходимо изграждането на “Главен колектор ул. ”Дунавска”, както ІІ-ри етап и ІІІ-ти етап “Канализационен колектор кв. “Боруна”. За подобряване екологичното състояние на река Дунав е необходимо изграждането на пречиствателна станция за вторично пречистване на отпадните води преди заустване им във водоприемниците.