ОБЩИНА ЛОМ

125 години от рождението на големия български библиограф, преподавател, писател, журналист и общественик професор Тодор Боров отбеляза Община Лом. Видният учен и интелектуалец е част от софийската бохема и културния живот на София пред 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Участник е в кръга „Развигор“ с приятелите си Елин Пелин, Александър Балабанов и Димитър Митов. Наричан е „Бащата на българската библиография“. Дарител на Народно читалище „Постоянство 1856“.

Признателни ломчани почетоха пред родния му дом с венец, цветя и слово именития професор. Инициативата е част от амбициозния проект на общината „Памет и почит“, която почита личности и събития от богатото минало и настояще на града с особен принос към неговото културно-историческо наследство и развитие.

Професор Тодор Боров инициира, създава и оглавява Българския библиографски институт. Основател и ръководител е и на катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ в Софийския университет. Директор е и на Народната библиотека, която е построена в сегашния вид през неговия мандат, след бомбардировките през 1944 г. С делата си проф. Тодор Боров оставя трайна следя в българската национална култура.

Тодор Боров е псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров. Произхожда от стари възрожденски родове от Лом и Свищов. Дядо му Ценко Тодоров е богат търговец от Лом. Част е от местните първенци, осъзнали нуждата от просвета и цанили и довели в града Кръсто Пишурка. Даскалът ще открие в крайдунавския град училище, ще основе първото читалище в страната и изиграе първата театрална постановка. В нея ще отреди ролята на „Многострадална Геновева“ на Еленка Ценко Тодорова. В последния момент, поради консервативните нрави тогава,  съпругът й ще забрани тя да участва в театрото. Но това само ще я амбицира. За да се превърне в една забележителна българка.

Еленка Ценко Тодорова е от Свищов. Произхожда от будния български род Станчови, дал на България елитните дипломати Станчови.  Била изключително будна и модерна за времето си жена. Владеела езици, четяла вестници, била отворена, инициативна и креативна жена. Не изиграла своята първа роля на ломска сцена, съдбата отрежда друга по-значима роля на Еленка. Освен, че се превръща във верен помощник на Пишурка в училищните, театрални и читалищни дела, тя ще направи нещо велико за българската култура. След като спомага за отваряне на първото девическо училище в Лом, дало начало на женското образование в града, през 1857 г. Еленка Ценко Тодорова основава Първото Женско Дружество в България. Това дружество полага основите на организираното женско движение у нас, изигравайки съществена роля в обществения и културен живот. Така Еленка Ценко Тодорова поставя началото на еманципацията на българската жена, на която дотогава е гледано като на стока, която трябва да изпълнява биологичните си и домакински задължения, без право на участие в обществения живот.

Нейният син Цветан Тодоров завършва фармация в Германия и отваря втората аптека в Лом след тази на гарибалдиеца Итало Миланези. Той ще дари Еленка с внук, който ще се превърне в големия учен Тодор Боров.

Тодор Цветанов Тодоров се ражда в Лом на 30 януари 1901 г.  Учи в Лом до сегашен десети клас. След това се премества в Русе. Завършва филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин. Докато следва в Германия е сътрудник на университетския вестник „Нарстуд“. Посещава също лекциите на водещи литератори и библиографи. Под тяхното въздействие оформя идеите си за изграждане на модерна библиография в България, тоест на систематизиран научен опис на съществуващите книги и периодични издания, както и на специализирани институции в тази област. Завръща в България, за да проведе един достоен живот, отдаден на книгата. 

Работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931), а после завежда библиотеката на Българската земеделска и кооперативна банка. 

В онези години той е активен участник в бурния обществен живот. Съратник и приятел е с едни от най-видните представители на Българската интелигенция през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век като поета Христо Ясенов, писателя Елин Пелин, университетския професор Александър Балабанов, строителя на съвременна България Симеон Радев, библиографа академик Никола Михов. На всеки от тях е посветил безценни очерци и характеристики. За безспорния му авторитет в интелектуалните среди на тогавашна София говори и факта, че той е редактор на съчиненията на Пелин,

Смирненски и Балабанов, които отгоре на всичко са и по-възрастни от него.  С тях издава и редактира през студентските си години и вестник „Развигор“ и е част от т. нар. кръг „Развигор“. Отново с тях по-късно и с подкрепата на проф. Александър Балан и други съмишленици ще основе и оглави Български библиографския институт от 1941 до 1963 г. С това неговият принос в българската наука и култура става безценен.

Като директор на Народната библиотека от 1944 до 1949  г. ръководи строителните дейности по изграждането на сегашната сграда, тъй като предишната е разрушена от бомбардировките по време на Втората Световна война. От 1942 г. е доцент по библиография и библиотекознание във Висшето търговско училище във Варна. Хабилитационният му труд „Пътят към книгите“ (1942) и досега се приема като полезно практическо ръководство по библиография. От 1943 г. е хоноруван доцент, хоноруван професор (1947) и редовен професор (1962) в Софийския университет. Там е основател и ръководител и на катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ от 1952 до 1969. Член на Националната комисия и на Международния консултативен комитет по библиография към ЮНЕСКО. Автор е на шест книги. Редактор е на повече от 80 специализирани библиографски издания. С научните си изследвания и с разработването на методологически концепции създава фундаменталните теоретични и практически основи на съвременната библиография и библиотекознание.

Така, както легендарният професор Иван Шишманов въвлича в дебрите на библиографията студента Тодор Боров, то така и проф. Тодор Боров оказва обаятелно влияние върху студентите си. В своите мемоари неговият студент и бъдещ известен поет Любомир Левчев го представя по следния начин:

„Във фигурата на Боров имаше нещо достолепно и пленително. Той идваше на лекции елегантно облечен с бяла риза и папийонка. Обичаше пастелните тонове и зеления цвят. Дори пишеше със зелено мастило… Възпитаник на старата немска академичност от преди хитлеризма…във времената, когато вече се преподаваше формализъм, нашият професор имаше смелостта да ни проповядва идеите на информационна ера… Във времената, когато се четяха лекции от съветски учебници, Тодор Боров говореше, без да поглежда в никакво листче. Той гледаше в очите ни и сякаш нас четеше. Години по-късно, когато по време на лекции не могъл да си спомни някакво име, веднага отишъл в деканата и помолил да бъде пенсиониран…“

Междувременно Тодор Боров създава семейство с Харитина Пеева от видния възрожденски род Плачкови. Тя е дъщеря на българския политик и министър академик Иван Плачков. Раждат им се двама забележителни синове. По-големият – академик Иван Тодоров, ще стане световноизвестен физик. По-малкият Цветан ще емигрира в Париж, за да се превърне в един от най-големите световни умове в областта на философията, лингвистиката и семиотиката.

Така те ще се превърнат в достойни наследници и посланици на онази  просветителска школа, която Кръсто Пишурка създава в Лом. Тодор Боров умира на 27 май 1993 г. в София на 92-годишна възраст. Носител е на редица отличия. Улица в столичния квартал „Драгалевци“ е кръстена на него. Приживе завещава фамилния си имот в Лом на Народно читалище „Постоянство 1856“.

Инициативата „Памет и почит“ за проф. Тодор Боров не се изчерпва само с днешното честване. Община Лом ще бъде участник и домакин на конференция съвместно с основаната от проф. Тодор Боров Катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика" към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В близките дни ще се състои и паметна вечер в Лом в чест на проф.  Тодор Боров, която ще се проведе съвместно с Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. На нея ще бъде представена и изложба с фотографии, книги и вещи на проф. Боров от фонда на библиотеката.

Памет и почит пред делото на Тодор Боров!