ОТБЕЛЯЗВАМЕ 113 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗТЪКНАТИЯ ДИРИГЕНТ РОМЕО РАЙЧЕВ
Дата на публикуване:
26.01.2026 18:16
Община Лом отбелязва на днешния ден 113 години от рождението на бележития диригент Ромео Райчев. Изтъкнатият български музикант, роден и учил в Лом, оставя трайна следа със своето майсторство в развитието на музикалната култура на България. Той има огромен принос за изграждането и утвърждаването на Русенската опера.
Ромео Райчев е роден на 26.01.1913 г. в Лом. Завършва консерватория в София. Учи пеене при самата Христина Морфова и при Елена Орукин. Специализира дирижиране при големия италиански диригент Едмондо ДеВеки. След дипломирането си е учител в Стара Загора, където е и главен диригент на операта до края на март 1945 г. Под негово ръководство са поставени оперите „Ако бях цар“, „Фауст“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“, „Продадена невеста“, „Кармен“, „Палячи“, „Евгений Онегин“, „Княз Игор“.
От 1954 до края на 70-те години Ромео Райчев е главен диригент на Държавната опера в Русе. Дебютира с постановка на „Селска чест“ от Маскани, а през 1956 г., за откриването на новата сграда на операта, дирижира операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. На русенска сцена Райчев поставя 30 опери и 2 оперети, дирижира и 10 чужди постановки. През 1965 г. Ромео Райчев дирижира за първи път в България операта „Катерина Измайлова“ на Шостакович в присъствието на автора, който високо оценява работата му.
Ромео Райчев произхожда от известна музикална фамилия от Лом. И двамата му братя Виктор и Александър Райчеви също са оставили значима следа в българското музикално изкуство.
Виктор Райчев от 1952 до 1982 г. е диригент и директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Александър Райчев завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия през 1947 г. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай. Твори симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973). Извършва също педагогическа дейност. През 1950 г. започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията. Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).
„Памет и почит“ пред братя Райчеви, които имат огромна следа в историята на българското музикално изкуство!