ОБЩИНА ЛОМ

Кога точно е възникнал манастирът като духовно средище няма сведения. Разрушаван и възстановяван е няколко пъти. В “пълно запустение остава до 1610 г., след което бил възобновен от преп. Пимен Зографски.” Добридолският манастир бил разрушаван още два пъти, след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. и по време на Руско-турската война от 1828 г. До последното възстановяване по инициатива на йеромонах Силвестър и средства, събрани от християните от близки и далечни селища, и осветен на 28 юли 1860 г., манастирът носи името “Св. Богородица”. Феликс Каниц, въодушевен от прекрасната местност прави подробно описание на тази обител. От 1860 г. е променен патрона на манастира и от тогава носи името “Св. Троица”.

Днес той очарова с живописното си разположение върху единствената малка височина сред многото долове в околната местност. Във възрожденското ни култово строителство манастирската църква е едно рядко явление по своето строително и архитектурно решение. Почти квадратна, кръстовидна, едноапсидна и еднокорабна сграда с купол на висок осмостенен барабан, тя наподобява старата църква в Раковишкия манастир. Пластичното оформяне на куполния барабан издава готически заемки.Вътрешността й не е украсявана със стенописи. Храмът е малък, иконостасът също и затова на него не са намерили място всички икони, които са там по канон. Дърворезбата и изписването на иконите по всяка вероятност са дело на дебърските зографи, работили десетилетия на много храмове в Северозападна България. Интерес предизвикват пластичните каменни релефни изображения на хора, птици и архангели по външната западна стена на храма.

Югозападно от църквата има малък параклис посветен на Св.св. Козма и Дамян, новоизграден и изписан, в който е вградено аязмото. За него легендата разказва “ По време на робството един богат турчин минал през това място в Ломския край. Той водел сляпата си дъщеря. Момичето измило очите си в лечебното изворче и прогледнало. Признателният баща приел християнската вяра и вдигнал параклис край извора.” Ф. Каниц го описва като “друг извор е покрит под една тъмна, подобна на параклис постройка.” Аязмото в Добридолския манастир “Св. Троица” е картотекирано от Международния център по екологична медицина.

Пред входа на манастира е изградена в 1861 г. голяма каменна чешма със средства на ломския хлебарски еснаф с надпис. В двора има още една чешма построена през 1931 г. от видния ломчанин Илия Щърбанов – просветител, участник в Ломското съзаклятие от 1867-68 г., председател на Окръжния съвет в Лом след Освобождението и народен представител.