ОБЩИНА ЛОМ

През 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Тя била изградена в чифлика на Кара Мустафа, наречен по-късно “Църковна махала”. Във фермана се посочвало точно колко голяма да бъде църквата, “10 разкрача широка, 15 дълга и два разкрача висока над земята. Такава се и построила от дялан камък”. Била назована “Св. Никола”, но населението си я знаело като “Крайската църква”. В нея били пренесени всички запазени вещи и църковна утвар, които се намирали в старата срутена църква в кв. Боруна. През 1840 г. църквата била разширена, но пак се оказала тясна за бързо нарастващото българско население в града.

Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение - на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българския дух и национално самосъзнание в Лом открито могло да се демонстрира. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. “На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване.” След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.

В църквата “Св. Никола” работят зографи от Дебърската художествена школа. Иконата “Богородица сладколюбящая”/37/49см/е с надпис “Из ръка Дичо Зографа от Дебърско, държав., с. Тресонче, 1861 г. Нестор Траянов, заедно със сина си Ико Несторов рисуват иконите за иконостаса.

В началото на XX-век до старата църква започнало строителството на нова - "Св. Николай Чудотворец", която да отговори на нуждите на богомолците. Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Кирил полага основите “на камък” на новостроящата” се църква на 28 август 1905 г. Две години по-късно, в 1907 г. храмът е завършен и избрано църковно настоятелство. Баща и син Траянови , зографи от Дебърската художествена школа рисуват иконите на църквата през 1908 г. Резбарската фамилия Филиповци работят иконостаси в цяла Северна България. Тяхно дело е дърворезбата в “голямата църква в Лом, с. Василовци и Медковец. ”Те работят и в храма “Св. Димитър” (на Видинската митрополия) и Клисурския манастир.

До старата и новата църкви по-късно е изградена и сградата на ломското архиерейство.